Ариел Театър

 

Приказки от прежда„СПОМНЯМ СИ”


по текстове на Михаил Булгаков, Даниил Хармс, Антон Чехов, Висарион Белински, Валери Петров, Димитър Подвързачов, Туве Янсон, Ингмар Бергман, Ървин Уелш 

Сценарий и режисура: Петър Пашов-младши     

Участва: Даниел Русев

 

 

 

 

 

 

 

 

Връщам се. Спомням си.   Скачам. Пропадам. Пътувам. Сънувам. Изчезвам. Умирам. /Колко е богат българският език.../ "Обичате ли театъра? Обичате ли театъра, така, както го обичам аз? Жадно, страстно и изящно…" Обичах скърцането на чигите, обичах праха по сцената, обичах отварянето на завесата... "Това беше златен век." "Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина." Изговарям текстовете от онова време по хиляди пъти и загубвам представа "кое се случва наистина и кое-не и сега аз буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам...", докато се омагьосам, че отново съм там, отново съм онзи, който бях, отново настъпва "златният век"!... Телефонът звъни... Баба ми. 

Не беше ли умряла?